Много мислих преди да направя този блог. Цялата работа ми изглежда малко като да си говориш сам на улицата и току някой заблуден минувач чуе някоя дума, поспре, цъкне с език, пък си продължи пътя. Просто съм далеч от мисълта, че моят блог ще се превърне в някакъв първенец и ще успея да предизвикам широки дискусии. От друга страна е хубаво да има къде да си побъбриш за всичко, пък макар и със самия себе си. Та реших да видя какво е "блогването" - може да не е толкова зле да си говориш сам ;-))).

В момента дори не се сещам с какво да започна. Преди 2 дни, когато все още обмислях това начинание, имах наум поне 3-4 теми, които ме човъркаха, а сега дори не си ги спомням. Сигурно защото днес беше тежък ден. И шефът е в болница. Може да ви е странно, но го няма от няколко дни, а вече липсва на всички. Не си мислете, че е лесно, като е на работа - нищо подобно. Но въпреки това е криво без него (това няма да му го казвам ;-)). Пожелаваме му бързо оздравяване, че работата и него чака! ;-)

Та така, това е началото. Не е нищо особено, но важното е, че го сложих. От тук нататък се надявам, че ще имам достатъчно време и желание да продължа с по-интересни теми. Ако някой все пак е прочел това, нека знае, че винаги е добре дошъл в блога и можем да си говорим за всичко.